Прозрачен, хладен, освежаващ. Въведен през 1960г. Sprite е водещата световна безалкохолна напитка с вкус на лимон. Sprite се продава в повече от 190 страни и е безалкохолна напитка No.4 в света, носеща специално послание за младите хора. Милиони хора харесват Sprite заради чистия му и ободряващ вкус, който наистина утолява жаждата. Но Sprite има и честно и открито отношение към нещата, които го разграничават от останалите безалкохолни напитки. Sprite ви насърчава да сте искрени със себе си и да се подчините на жаждата. Sprite е произведен за пръв път в България през 1992 година. Това е SPRITE!!!
   За първи път напитка Кока-Кола напуска САЩ през 1900 година, когато най-големият син на Кандлър — Чарлс Хауърд Кандлър взима със себе си шише сироп, когато заминава за Англия. Малко по-късно в Атланта получават поръчка за пет галона сироп, което е и първото експортирано количество.
Кока Кола е изобретена в Кълъмбъс, Джорджия, от Джон Пембъртън първоначално като кокауайн, комбинация от вино и кокаин, наречена Кока с френско вино на Пембъртън.. В началото тя е продавана като лекарство срещу главоболие по пет цента на чаша в автоматите за газирани напитки, които стават популярни в САЩ по това време. След забраната на алкохола в Джорджия през 1886 виното в рецептата е заменено с безалкохолен сироп. Първите продажби са реализирани на 8 май 1886 в аптеката „Jacob's Pharmacy“ в Атланта, и за първите осем месеца са продавани едва девет чаши средно на ден. Газираната напитка става популярна и поради факта, че по това време в САЩ се смята, че газираните напитки са много полезни за здравето.
Считайки, че две „C“ ще изглеждат по-добре в рекламите, Франк М. Робинсън, съдружник и счетоводител на д-р Пембъртън, предлага името Coca-Cola (Кока-Кола) и създава характерния за марката шрифт. Първата вестникарска реклама на Кока-Кола се появява във вестник „Атланта Джърнъл“ — приканваща гражданите да опитат „новата и популярна газирана напитка“. По витрините на магазините се появяват изрисувани с маслени бои плакати с надпис Кока-Кола. Д-р Пембъртън обаче не осъзнава потенциала на напитката и започва да продава части от компанията си на други съдружници. Малко преди смъртта си през 1888 година, той продава цялата останала част от компанията на Ейза Григс Кандлер от Атланта — човек с голям търговски нюх.
Кандлер продължава да изкупува останалите дялове, докато не придобива 100% от компанията.